Ти ще дойдеш
Аз не искам да осъмна във длани на друг,
чужди ласки по мен не търпя да тършуват.
Аз не искам друга - някаква си любов.
Само твоята, скрита в съня, още пазя.
И какво, ако някога твоите мисли,
окъснели като лист в есенен път,
уморени си лягат, без до мене да стигнат,
пак ми стига, че някъде теб те има, Любов.
В сянка от спомен ликът ми в теб скрит е.
Ти ще дойдеш навярно със следващи пролети.
Пак ще цъфне на утрото светлото розово
и надеждите ми никак не ще да са празни.
И тогава ще танцуваме чак до бели зори.
Ласки пролетни по нас ще празнуват.
Ще целувам очите ти с топли сълзи
и от радост в безвремие дните ще плуват.
Даже миг да е само, за мен ще е вечност.
Ще захвърля от себе си болка и скръб,
щом обгърнеш лицето ми с твоите длани -
натежали от толкова много любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
