Ти си...
ТИ СИ...
Я - страсть твоя, воскресный отдых твой,
твой день седьмой, твое седьмое небо...
Марина ЦВЕТАЕВА
Ти си моето праведно седмо небе в този свят
(трето, пето, девето и всички останали - също!).
Ако можеш - прости ми,
не знаех, когато бях млад,
а е късно на тези години назад да се връщам.
Ти си седмият ден в календара ми, отдих за мен
(понеделник, четвъртък и дните останали - тоже!).
С теб от трийсет години белязан е всеки мой ден
и през всичкото време
без тебе би бил невъзможен.
Твърде късно разбирам
и все пак навреме разбрах
(ти дали вместо мен си разбирала
- кой би ми казал?).
Но небе, или страст, или отдих
- сега ме е страх -
как неделята, седмото свое небе да опазя.
Който няма какво да загуби - безгрижен върви,
който има - над своето свидно богатство трепери.
Пада залезен дъжд и небето над мене кърви -
бързам стряха за своето седмо небе да намеря.
За неделята своя, за милия празничен ден
търся топъл ветрец,
търся слънце и славей вечерен
и се стряскам, когато разпука небето над мен
електричен зигзаг от гърдите на облака черен.
Твърде късно разбирам
и все пак навреме разбрах
ти - небе за блаженство и ден за отмора
- какво си;
днес за тебе,
а всъщност отново за мен, ме е страх
и в изтръпнали устни и в шепи грижовни те нося.
Ти си земната твърд и просторът над моите дни,
в календара ми
- дните поредни от вчера до края.
Мое седмо (и всички до него) небе остани!
Твърде късно разбрах, но разбрах.
И не питам за Рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
