Ти си...

Ти си...



Ти си гласът, който чувам в главата си,
ти си причината все още да пиша!
На теб, знай, поверявам съдбата си,
ти остана единствен и все още ме слушаш!

А сега искам да пея, за тебе само!
Да движа пръсти по нежните струни!
А после бавна мелодия на старото пиано,
стенат старите клавиши, пронизани с куршуми!

Кърви роялът със моята песен,
късат се струни, стопени със глас!
Пътя поехме и знаем, не е лесен,
вървиш ти, а след тебе и аз!

Вървим, а аз пиша и пея,
ти изпиваш всеки тон и звук без глас,
ах, как мечтая сега с теб да се слея,
да мога да се вмъкна в главата ти и аз!