2.10.2009 г., 1:52

Ти си

2.4K 0 5

Ти си Слънцето, което ме гали с лъчите си!

Ти си вятърът, който гали косите ми!

 

Ти си огънят, който ме топли в студените дни!

Ти си водата, от която искам да пия, разбери!

 

Ти си Луната, която грее в нощта!

Ти си въздухът, който носи аромата на любовта!

 

Ти си ледът, пазещ в себе си моменти красиви!

Ти си гората, криеща неща много диви!

 

Ти си цвете, обсипано с роса!

Ти си символът на любовта!

 

Ти си дъгата, с красивите ú цветове!

Ти си сладкото  на всички плодове!

 

Ти си рибката, плуваща в морето!

Ти си птичката, която лети в небето!

 

Ти си огледалото в моята стая!

Ти си мечтата ми! Искам те и не се колебая!

 

Ти си дъждът, който мокри лицето ми!

Ти си кръвта, която пълни сърцето ми!

 

Ти си калта, която цапа ръцете ми!

Ти си щастието, което пълни душата ми!

 

Ти си сълзите, които капят от моите очи!

Ти си усмивката върху моите устни!

 

Ти си котето, мъркащо в моите ръце!

Ти си ангел с красиво лице!

 

Ти си изгревът, с който ми почва денят!

Ти си залезът, с който посрещам нощта!

 

Ти си приливът в моето тяло!

Ти си радостта, с теб сме едно цяло!

 

Ти си химикалката, която държа с ръце!

Ти си момчето в моето сърце!

 

Ти си искрата в моите очи!

Ти си човекът, когото обичам, разбери!

 

Знаеш ли ?

ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Алексова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...