Ти си грях... и аз съм грях... (Еротична поема)
Автори Mili4ka(Мила Нежна) и Романтик(Христо Костов)
Заспи ли звярът в теб,
от глад ще се събуди моя,
в безумна, дива, жадна нощ,
стенанията ще рушат покоя.
Ще бъда щура, безпричинна, безпардонно
ще те отхапвам бавно - къс по къс...
ще бъда страстна и опасна, без умора
ще те разпъвам цяла нощ... на моя кръст...
Ще бъда див в игрите си... до неприличност
и ще възкръсвам за поредната Голгота,
когато умори се мойта мощ,
ще се възраждам от нектара на живота!
Ще пресушавам извора ти на живота,
безумно ще те искам още... още...
Възкръснали от нашата Голгота,
за кой ли път... омайна, луда нощ е...
А утрото така и не настъпва...
Телата сили губят, изморени...
От тях страстта за миг не се отдръпва...
безсилно стена... пак потъваш в мене...
Настъпва утрото след нощ лудешка,
за още молят се телата,
за нова луда въртележка,
екстаз... оргазъм... светлината...
Дали е ден... или е нощ... не зная...
Не помня вече, но във мен усещам...
Изригваш с притаена мощ... накрая...
Дали е утрото, което аз посрещам?...
Изчезват думи в тишината,
в отминалите дни... и нощи...
Но нейде в нас блести искрата
и нежно милваме се още.
С целувките си нежни те обсипвам,
без думи и без глас очите си говорят,
копнеж гори ни все тъй ненаситен,
и знаеш, че от тук натъй ще бъда твоя...
Да побеснеем... хайде! Щом сме луди...
Един път пламне ли, стихиен е пожара,
вината обща е... в делата
и нека... в грях да ни изгаря.
Грях ли каза... Мойто име...
Страст - презимето си нося...
Събудиш ли ги... във стихия
потъваш... и излишни са въпроси...
И аз съм грях... презимето ми - огнен...
Потънах, зная... вече безвъзвратно...
Обхождам с устни до премала,
във теб съм, няма път обратно.
Във огнения ад на любовта ще вляза с тебе.
И нищо, че крещят - безумен грях е...
Изгаряй ми душата, мен... изпепели ме...
Изпълвай ме до болка, пак и пак... мечтая!...
До болка искаш... ставаш непослушна...
С такива аз обичам да играя,
не грубо... ще те обладавам нежно,
завързана, с камшиче ще те вая.
О, Господи! Така те искам!
Със нежна болка ме възпламенявай...
Ще си приготвя даже белезници -
непокорна ли съм - строго обуздавай...
Да бъдем... нека... по различни.
И аз съм грях... И ти си грях...
Сега е време да усетим,
отдавай ми се с плам, без страх.
Обичам с тебе нощите безсънни,
горя с неподозиран огън досега...
възраждам спотаените ти сили
и в страстен танц със теб ще се вплета.
Ще се вплета и аз, от тебе взимам сила,
потънал на дълбоко в твоите недра,
да те отпивам още аз жадувам,
със теб... във теб... творя, творя...
Ще полудее от копнеж небето,
ще сътворим дъга в дъжда от страст,
пребродили земята и морето,
замира времето, заспива между нас...
Заспи ли звярът в теб,
от глад ще се събуди моя,
в безумна, дива, жадна нощ,
стенанията ще рушат покоя.
Ще бъда щура, безпричинна, безпардонно
ще те отхапвам бавно - къс по къс...
ще бъда страстна и опасна, без умора
ще те разпъвам цяла нощ... на моя кръст...
Ще бъда див в игрите си... до неприличност
и ще възкръсвам за поредната Голгота,
когато умори се мойта мощ,
ще се възраждам от нектара на живота!
Ще пресушавам извора ти на живота,
безумно ще те искам още... още...
Възкръснали от нашата Голгота,
за кой ли път... омайна, луда нощ е...
А утрото така и не настъпва...
Телата сили губят, изморени...
От тях страстта за миг не се отдръпва...
безсилно стена... пак потъваш в мене...
Настъпва утрото след нощ лудешка,
за още молят се телата,
за нова луда въртележка,
екстаз... оргазъм... светлината...
Дали е ден... или е нощ... не зная...
Не помня вече, но във мен усещам...
Изригваш с притаена мощ... накрая...
Дали е утрото, което аз посрещам?...
Изчезват думи в тишината,
в отминалите дни... и нощи...
Но нейде в нас блести искрата
и нежно милваме се още.
С целувките си нежни те обсипвам,
без думи и без глас очите си говорят,
копнеж гори ни все тъй ненаситен,
и знаеш, че от тук натъй ще бъда твоя...
Да побеснеем... хайде! Щом сме луди...
Един път пламне ли, стихиен е пожара,
вината обща е... в делата
и нека... в грях да ни изгаря.
Грях ли каза... Мойто име...
Страст - презимето си нося...
Събудиш ли ги... във стихия
потъваш... и излишни са въпроси...
И аз съм грях... презимето ми - огнен...
Потънах, зная... вече безвъзвратно...
Обхождам с устни до премала,
във теб съм, няма път обратно.
Във огнения ад на любовта ще вляза с тебе.
И нищо, че крещят - безумен грях е...
Изгаряй ми душата, мен... изпепели ме...
Изпълвай ме до болка, пак и пак... мечтая!...
До болка искаш... ставаш непослушна...
С такива аз обичам да играя,
не грубо... ще те обладавам нежно,
завързана, с камшиче ще те вая.
О, Господи! Така те искам!
Със нежна болка ме възпламенявай...
Ще си приготвя даже белезници -
непокорна ли съм - строго обуздавай...
Да бъдем... нека... по различни.
И аз съм грях... И ти си грях...
Сега е време да усетим,
отдавай ми се с плам, без страх.
Обичам с тебе нощите безсънни,
горя с неподозиран огън досега...
възраждам спотаените ти сили
и в страстен танц със теб ще се вплета.
Ще се вплета и аз, от тебе взимам сила,
потънал на дълбоко в твоите недра,
да те отпивам още аз жадувам,
със теб... във теб... творя, творя...
Ще полудее от копнеж небето,
ще сътворим дъга в дъжда от страст,
пребродили земята и морето,
замира времето, заспива между нас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
