19.08.2010 г., 20:36

Ти си моят пристан

1.3K 0 1

Ти си пристан

за кораба на моя объркан ум.

Ти си пристан

за кораба на моя емоционален витал.

Ти си пристан

за кораба на умореното ми тяло.

Ти си пристан

за кораба на тъжното ми сърце.

Когато в Твоя пристан

пусне котва

корабът на моята божествена душа:

покой залива объркания ми ум,

възторг облива моя витал,

сила напира в умореното ми тяло,

благодарност избликва

от тъжното ми сърце.

Ти си моят пристан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...