Ти си моят пристан (посветено на Натали)

Бях дете, но вече съм голяма...

Няма ги вече безгрижните дни.

Има само жестоки постъпки

и рани, кървящи от думите зли.      

Но всичко е по-лесно,

когато имаш някой до себе си -

човек, на който да разчиташ и в тъмни зори.

Да знаеш, че заради теб ще остави и дома си дори.

Без приятел живота минава

във мигове тежки и скапани дни...

Тече си  времето, но не знаеш

дали утре ще можеш да продължиш...

И точно когато загубил си пътя,

явява се някой и ти подава ръка...

И двамата заедно преминавате бездната,

и двамата заедно водите тази война...

И ти разбираш, че на някой му пука за теб,

че не си останала напълно сама...

Получила помощ, намерих аз изхода.

Благодарение на тебе, приятелко,

аз излязох от тази мъгла...

И заедно с тебе сме вече сега.

Рамо до рамо с еднаква съдба...

Ще успея ли да ти кажа на тебе,

дето заедно надвихме болката;

че без теб нямам нищо,

че без теб падам духом...

Ще мога ли някога да ти върна аз дните,

в които бдя над мен и събира мечтите,

разпиляни на късчета

от жестокост и болка?

Искам да ти кажа…

но нещо в гърлото ме спира.

"Благодаря ти", искам да ти кажа,

за подкрепата, за любовта,

за живота, който в мене върна.

Благодаря ти… искам да го знаеш.

Ти си всичко, което имам в своя ден

и сърцето ми тупти заради теб…

Стоях сама във тъмното и плачех…

Ограбена…

Останала без нищо...

Застанала бях на ръба,

готова да положа тялото си студено

в люлката, изровена в пръстта.

Тогава ти подаде ми ръка

и изгони надалеч смъртта...

Ти ме върна към живота,

когато бях останала без вяра и душа,

ти показа ми посоката,

когато бях изгубена в нощта...

Ти си тази, която ми бърса сълзите,

която лекуваше раните ми и страдаше с мен.

Ти си тази, която ме носеше,

когато нямах сили да ходя  сама.

Ти, приятелко, ме приемаше Такава, каквато съм.

Не се отвръщаваше да ме гледаш

как лазя пияна… от болка,

не се страхуваше да стоиш редом до мен

в битките ми срещу дявола, всеки ден.

Благодаря ти, приятелко, за това, което си направила за мен!

За това, че бе моя упора, моят спасителен бряг

насред бурята, наречена "живот".

Заклевам се със капка кръв, потекла с восъка върху свещта,

че ще бъда винаги до тебе и не ще ти забия ножа в гърба.

Ще изживявам болката ти. Ще плача със сълзите ти. Ще се смея с гласа ти.

Ти си тази, която обичам и до гроба ще браня!

Ще бъда там... на ъгъла, зад теб

И винаги, и завинаги ще бъда твоя приятелка…

Обичам те!!!!...