Ти си моята Вселена
Към мен прииждат днес лъчите
и носят образа ти драг.
Потъват в мене – във очите,
и ме заливат с трепет благ.
И цялата Вселена вече
пред мен застава с образ твой.
А Господ праща отдалече
и облачета за конвой.
Че ти ми ставаш днес Вселена
и в нея ти си моя Бог.
И по-красива от Елена,
билá в троянския чертог.
И като Парис в дни разломни
съм готов да мра за теб.
И нека чувствата огромни
да са любовния ни хляб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
