Sep 29, 2017, 9:11 PM

Ти си моята Вселена

  Poetry » Love
845 0 0

Към мен прииждат днес лъчите

и носят образа ти драг.

Потъват в мене – във очите,

и ме заливат с трепет благ.

 

И цялата Вселена вече

пред мен застава с образ твой.

А Господ праща отдалече

и облачета за конвой.

 

Че ти ми ставаш днес Вселена

и в нея ти си моя Бог.

И по-красива от Елена,

билá в троянския чертог.

 

И като Парис в дни разломни

съм готов да мра за теб.

И нека чувствата огромни

да са любовния ни хляб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...