5.09.2015 г., 20:10

Ти си поезия

678 0 0

Животът ми с теб е приключение,
изпълнен с безкрайна нежност и огън див.
Ти внасяш цвят и вдъхновение,
превръщаш мрачния ми свят в кът красив.

Единствена ръката ти способна е
да разстопи замръзналото в мен.
Една усмивка е виновна
неокована да остана в твоя плен.

Ти си въздух, вяра, смисъл,
във време на умиращи мечти
и този, който теб е писал,
виновен е за ритъма в моите гърди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...