Ти си със сърце огромно, есен
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена,
в дихание на дюли ще кръжа.
От ласките със нежност надарени,
ще взимам със ищах – от утринта.
Бъди, красиво, шарено и топло
и с вечери уханни – на листа.
Ти, есен моя със сърце огромно,
жадувам твоя вкус – на сладостта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
