ТИ СИ ТАМ

Нима не чувстваш близко вече моето сърце?
Нима не виждаш в мислите си вече моето лице?
Изстина ли завинаги във тебе топлината
                                на моите треперещи ръце?
Аз пак съм сам...
                          А ти си там...

Във спомена, при който те докосвах, аз живея.
Във спомена, при който чувах всеки ден гласа ти,
                                                                 тихо тлея.
И няма да забравя твоите усмихнати очи...
А мракът, който ме обгръща, пак мълчи.

Напускаш ме по малко всеки дълъг ден...
Разкъсваш ме по малко всяка дълга нощ...
Докосваш мойте мисли леко, отдалеч.
Дали боли... аз вече и не знам.
Очите ми обаче пак са пълни със сълзи...
     А ти си там!
Сред бръчките, които мъката остави върху моето лице...
     Да, ти си там!
Където трябваше да бие моето сърце.
     Да, ти си там!
Където болката рисува с бяло върху моите коси.
     Да, ти си там!
Където сълзите проблясват плахо в моите очи.
     Да ти си там...!
Опипвам бавно с поглед стаята, изпълнена със самота,
    Но ти си там!
Заслушвам се как нежно и жестоко вика тишината.
     Да, ти си там!
Кой каза, че те няма...?
     ТИ СИ ТАМ!