Как красиво изгряват звездите
и над мене се спуска нощта!
Как вълшебно ме следват мечтите,
преоткрили за мен любовта!
И нощта се превръща в усмивка,
и нощта е отново любов!
Всяка обич докосва душата,
всяка обич е тайна и зов.
Часовете се нижат безкрайни
и ми шепнат с тъга стихове,
и по пътища светли, незнайни
търся пътя към твойто сърце.
Всяка нощ ме отнася далече
във света от любов изтъкан.
Даже месецът няма го вече,
ти си там и животът мечтан.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени