Ти си тръгна
Ти си тръгна от нас надалече
в чужд свят за нас и непознат,
ти си тръгна и ни разсъблече
душата в плач и огън свят!
Замина си и не се обърна
за сбогом махайки с ръка,
замина си и ни преобърна
живота някак на шега!
Всяка сутрин ставайки в леглото
поглеждам някъде навън
и мисля колко е жестоко,
и моля се да бъде сън!
За нас си цвете най-любимо,
напъпило през есента,
за нас си цвете най-значимо,
в букет си ти една мечта!
И тази есен е прохладна,
а сякаш чувствам студ и хлад!
И мисля- нямате отдавна,
обръщам поглед аз назад!
Ти си жива, здрава и щастлива-
прекрасни чувства са това!
За нас живота ни прелива
от рев и радостни слова!
Животът странен и обратен
поднася изненади нам,
затова е някак непонятен,
за мене той е като храм!
С молба най-искрено в душата
зове сърцето ни сега,
да не стъпва никой по Земята
децата като стрък цветя!
24.10.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
