Ти си тръгна от нас надалече
в чужд свят за нас и непознат,
ти си тръгна и ни разсъблече
душата в плач и огън свят!

Замина си и не се обърна
за сбогом махайки с ръка,
замина си и ни преобърна
живота някак на шега! 

Всяка сутрин ставайки в леглото
поглеждам някъде навън
и мисля колко е жестоко, 
и моля се да бъде сън! 

За нас си цвете най-любимо, 
напъпило през есента, 
за нас си цвете най-значимо, 
в букет си ти една мечта! 

И тази есен е прохладна, 
а сякаш чувствам студ и хлад! 
И мисля- нямате отдавна, 
обръщам поглед аз назад! 

Ти си жива, здрава и щастлива-
прекрасни чувства са това! 
За нас живота ни прелива
от рев и радостни слова! 

Животът странен и обратен
поднася изненади нам, 
затова е някак непонятен, 
за мене той е като храм! 

С молба най-искрено в душата
зове сърцето ни сега, 
да не стъпва никой по Земята
децата като стрък цветя!
 

24.10.2020г.