Ти си тръгна
Ти си тръгна от нас надалече
в чужд свят за нас и непознат,
ти си тръгна и ни разсъблече
душата в плач и огън свят!
Замина си и не се обърна
за сбогом махайки с ръка,
замина си и ни преобърна
живота някак на шега!
Всяка сутрин ставайки в леглото
поглеждам някъде навън
и мисля колко е жестоко,
и моля се да бъде сън!
За нас си цвете най-любимо,
напъпило през есента,
за нас си цвете най-значимо,
в букет си ти една мечта!
И тази есен е прохладна,
а сякаш чувствам студ и хлад!
И мисля- нямате отдавна,
обръщам поглед аз назад!
Ти си жива, здрава и щастлива-
прекрасни чувства са това!
За нас живота ни прелива
от рев и радостни слова!
Животът странен и обратен
поднася изненади нам,
затова е някак непонятен,
за мене той е като храм!
С молба най-искрено в душата
зове сърцето ни сега,
да не стъпва никой по Земята
децата като стрък цветя!
24.10.2020г.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
