Ти чувстваш ли това,

което чувствам аз?

Истина ли е,

или поредната лъжа?

Но усещам, нещо става вътре в мен -

това сърце, което бе разбито на парчета,

то отново се пробуди, за да вкуси любовта.

Ти спаси сърцето в мен,

събра отделните парчета,

залепи ги с нежно бял конец

и гравира с него твоето име.

И събуждам се със него на уста,

не знам как направи това?!

Душата моя песен пее,

свирят в мен безброй любовни струни.

Ти донесе светлината в очите ми,

ти като с огън стопли мечтите ми,

ти си принца на дните ми!

Обичам те!

Отново мога да го кажа,

Тази дума веч за мене не е мъртва.

Обичам те, ти за мен си всичко,

ти си щастието мое, миличко!

Ти си рамото, на което плача,

ти си духа, на който в трудните моменти се опирам,

ти ми открадна любовта.

А я бях скрила толкова добре...

Как успя да ме накараш отново да живея,

ти си моето момче!

Ти си мой и никой друг не ще те притежава!

Имам твоята любов, само това си заслужава!