Гласът ти мек, спокоен
с любов и обич ме обгръща.
Щом чуя го зовящ ме нежно,
сърцето ми в искра превръща...
Замислям се за теб, за мене,
за чувствата ни
поотделно изживяни
и трябваше ли два живота време,
да срещнем се
след пътищата извървяни?!
Пътеки любовта са в здрача
и всеки път по-стръмни и различни,
така че никой пътя не прекрачва,
не извърви ли друмите странични!
И наште, двата, вляха се накрая
в спокойна магистрала без завой
и само сърцето неспокойно
нашепва ми, че Ти... си Той!
© Nina Toshich Всички права запазени