Ти тръгваш си...
Ти тръгваш си, но твоите ръце,
са още в моите до болка впити
и тънки струни моето сърце,
на твоето улавя, в стон обвито.
Ти тръгваш си, но твоя поглед скрит
очите ми изпива със наслада,
зад безразличие, тъй зле прикрит –
видях как влажен, мълчаливо страда...
Ти тръгваш си...Дали ще продължиш?
Аз ще остана тук и ще те чакам.
Кой от двамата?...Ти ли?...Аз? – сгреши...
Отново ще се видим ли след мрака?
Ти тръгваш си, а чувствам ти дъха,
горещите ти устни ме рисуват –
във въздуха витае любовта,
сърцето ми...сърцето ти...тъгуват!
Ти тръгваш си...но само засега...
Прощални думи няма да изричам!
Туй, сякаш, на съдбата е шега –
с теб, защото, още се обичаме!...
***
Ти тръгна си...но стъпките ти чувам,
приближават и пред мене спират –
не знаят що е то "сбогуване",
когато две сърца – в едно пулсират!
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
