Ти тръгваш си, но твоите ръце,
са още в моите до болка впити
и тънки струни моето сърце,
на твоето улавя, в стон обвито.
Ти тръгваш си, но твоя поглед скрит
очите ми изпива със наслада,
зад безразличие, тъй зле прикрит –
видях как влажен, мълчаливо страда...
Ти тръгваш си...Дали ще продължиш?
Аз ще остана тук и ще те чакам.
Кой от двамата?...Ти ли?...Аз? – сгреши...
Отново ще се видим ли след мрака? ...