7.07.2009 г., 10:45

Ти винаги си с мен

1.2K 0 8

в памет на Ягодина Рашова

 

Отиде си, приятелко добра,

оставила приятели и близки.

Отиде си... така и не успях

да ти разкажа колко те обичам.

 

Като човек объркан и смутен,

на който нещо скъпо са отнели,

заглеждам се в света около мен

и търся твоя образ да намеря.

 

Когато видя във леса зелен

от слънцето листата озарени,

във тях съзирам погледа засмен

на твоите добри очи зелени.

 

В златото на узрелите жита

косите руси виждам разпилени,

във ромона на речната вода

дочувам думите ти изразени.

 

Звучи със пролетния вятър твоят смях

и стъпките ти нейде устремени,

на ягодите нежний аромат

напомня името ти съкровено.

 

И в погледа на трите ти деца

ще търся твоята душа красива!

Обичам те, приятелко добра,

за мене винаги ще бъдеш жива!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ракина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хората, които сме обичали оставт завинаги в сърцата ни, дори и тогава, когато вече ги няма. Поздрави за хубавия стих!
  • ОХ,загубите са близки хора са най-голяма ни болка на този свят. Но като ги споменаваме с добро и ги пазим в сърцата си ги за нас остават вечно живи. Прекрасен стих!
  • Натъжих се...Толкова е тъжно!
  • Поклон! Невероятно силен стих!Най-много ни липсват тези, които сме обичали!
  • Тя беше слънчебо момиче. Благодаря ви!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...