Ти винаги си с мен
в памет на Ягодина Рашова
Отиде си, приятелко добра,
оставила приятели и близки.
Отиде си... така и не успях
да ти разкажа колко те обичам.
Като човек объркан и смутен,
на който нещо скъпо са отнели,
заглеждам се в света около мен
и търся твоя образ да намеря.
Когато видя във леса зелен
от слънцето листата озарени,
във тях съзирам погледа засмен
на твоите добри очи зелени.
В златото на узрелите жита
косите руси виждам разпилени,
във ромона на речната вода
дочувам думите ти изразени.
Звучи със пролетния вятър твоят смях
и стъпките ти нейде устремени,
на ягодите нежний аромат
напомня името ти съкровено.
И в погледа на трите ти деца
ще търся твоята душа красива!
Обичам те, приятелко добра,
за мене винаги ще бъдеш жива!
© Ракина Радева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хората, които сме обичали оставт завинаги в сърцата ни, дори и тогава, когато вече ги няма. Поздрави за хубавия стих!
-
ОХ,загубите са близки хора са най-голяма ни болка на този свят. Но като ги споменаваме с добро и ги пазим в сърцата си ги за нас остават вечно живи. Прекрасен стих!
-
Натъжих се...Толкова е тъжно!
-
Поклон! Невероятно силен стих!Най-много ни липсват тези, които сме обичали!
-
Тя беше слънчебо момиче. Благодаря ви!
-
Чудесно! Тъжно, но сякаш красотата е повече повече от тъгата!
-
Поклон!
Докосна ме стиха ти! -
Разплака ме твоят стих!Дай Боже всекиму добър приятел,за който нашите измерения не важат!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
