30.01.2021 г., 20:26  

Ти вярваш ли

776 12 19

Ти вярваш ли, че сънищата ни, са истински?
Защото те познах в съня.
Ти бе премръзнал, уморен от тъжно скитане,
а аз избягала сълза
по бузата ти с болката се стичах,
гореща, да те стопля от студа,
една солена капчица обичане,
готова да те върне у дома.
Ти вярваш ли, че сънищата ни, са истински?

Аз вярвам. Твоята сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кошмарите... Те винаги ни дебнат,
    потайно свити в някой розов храст.
    От силата на любовта треперят,
    а силни са, когато ни е страх.
    Кери, много дълго те няма, липсва ми красивата ти поезия
    Гамарима
    Гедеон
    Благодаря ви!
  • След тези думи - вече вярвам!
  • Харесва ми да бъда поздравена от пролетната Радост тъй зелена
    Ивита. Познато и е всичко и не пита
    Лейди Ди с преценка кратка, думичка една, но сладка
    А Деа - красиви мисли има в нея
    Деница, най-лутащата се из любовта си птица
    Мимоза, тя не е роза, не е крем, но аромата и е плен
    Гедеон, все иска да е мравка, но е слон ;р
    Тя не прилича на другите скитници, препълнени са всичките и житници
    Инакалина, понякога, като вълна пенлива, но винаги е справедлива
    Росица е с отворени очи, не иска да сънува и да спи :Р
    Ники е спечелил моето специално впечатление
    Довереница - от онова вино в което казват, че е истината.
    Стрейнджър, прекръстила съм го на Дълбоката вода
    Патрисия е рогата, метлата и музиката да свири хи-хи
    Миг 31, изчезнал в 31-ия миг и оттогава се търси
    Благодаря ви!
  • Не искам сънищата да са истински!
    Щях да съм мъртва в хиляди кошмари...
    На яве искам своето обичане...
    Дори да се завирам сред шамарите,
    но искам да съм будна, жива, влюбена,
    да плача, да се смея, да празнувам...
    Когато стане време за сбогуване,
    тогава мога вече да сънувам....
    Поздравче, Щураче!
  • Красиво!