Ти знаеш, Боже...
Ти знаеш, Боже, всички мои тайни,
до дъното на моята душа.
На дните ми пътеките са знайни,
открита е за тебе мисълта.
За сълзите, що капят в надпревара
в утрото по моето лице,
не искам днес за болка да говоря -
все някога и тя ще спре!
И колко мисли ме терзаят,
потропвайки по моето сърце,
пролука търсят да намерят,
как времето за мъничко да спре.
Не спира то, отлита като птичка,
която е била на моята длан.
На дните ми надеждата едничка,
стопена, като несбъднат блян.
И нищо се назад не връща,
а дните гонят своя вечен бяг,
часовникът тик-така и превръща
във минало един далечен бряг.
На който аз съм само песъчинка
сред пясъци - прашинка златен прах.
А в чашата поредната сълзичка,
прокапа, като сторен нежен грях.
Отпивам глътката последна
от своите мечти и песни,
на времето обичта неизмерима,
подслаждана с надежди.
--.08.2006г.
до дъното на моята душа.
На дните ми пътеките са знайни,
открита е за тебе мисълта.
За сълзите, що капят в надпревара
в утрото по моето лице,
не искам днес за болка да говоря -
все някога и тя ще спре!
И колко мисли ме терзаят,
потропвайки по моето сърце,
пролука търсят да намерят,
как времето за мъничко да спре.
Не спира то, отлита като птичка,
която е била на моята длан.
На дните ми надеждата едничка,
стопена, като несбъднат блян.
И нищо се назад не връща,
а дните гонят своя вечен бяг,
часовникът тик-така и превръща
във минало един далечен бряг.
На който аз съм само песъчинка
сред пясъци - прашинка златен прах.
А в чашата поредната сълзичка,
прокапа, като сторен нежен грях.
Отпивам глътката последна
от своите мечти и песни,
на времето обичта неизмерима,
подслаждана с надежди.
--.08.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
