Тича сама под дъжда
Звездната вечер в мене напира
и пее без глас песента.
Пътека без път зората открива
и тича сама под дъжда.
Птица любовно над мене полита
и ражда усмивка добра.
А вътре в небето самотно открита,
се стича незрима сълза.
Тишина в сърцето пулсира
и води към мен любовта.
А някой открито разбира,
че окрилен върви с обичта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
