Звездната вечер в мене напира
и пее без глас песента.
Пътека без път зората открива
и тича сама под дъжда.
Птица любовно над мене полита
и ражда усмивка добра.
А вътре в небето самотно открита,
се стича незрима сълза.
Тишина в сърцето пулсира
и води към мен любовта.
А някой открито разбира,
че окрилен върви с обичта.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
