Тичай, Ади
Тичай, Ади
Ади тича из полето.
Гони вятъра детето.
Тича през треви зелени
и е мокра до колене.
Росна, весела, игрива
сред цветенцата красиви,
тя е като малка фея –
светлина струи от нея.
Тичай, Ади! Тичай, тичай!
Тичай, мъничко момиче.
Днес светът се казва детство
и е пълен със вълшебства.
Чуден свят. Мени се бърже.
Тичай! Детството ще свърши
с изненадата голяма,
че в цветята феи... няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
