21.09.2014 г., 0:51

Тичай, мое малко конче

1.3K 0 11

Тичай, мое малко конче,
галопирай, вихрогонче,
грива вятърна развявай
и с копитцата припявай
песен волна, лекокрила,
за небето - синя свила,
за морето, за вълните,
за на слънцето лъчите.
Бягай конче кадифяно
от усмивки оседлано,
към вълшебната земя
пълна с приказни неща.
Там където са децата
господари на страната.
Любовта и добротата
се зараждат в светлината.
Тичай, мое малко конче,
голопирай, вихрогонче.
В този полет с красотата,
ти прославяш свободата.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...