13.08.2011 г., 9:41

Тичам

800 0 2

 

 

 

 

 

Тичам

И по босите ми крака се редуват облачета прах

 

Телена ограда

Електричество

Студено като жена

 

Тичам

 

Имах нужда от тази свобода

Повече защото бях жаден

 

Непринудено

Като дреха на закачалка

В тъмното играя

На пиянство

 

Гледай ме как се смея на глас

Докато пожарните танцуват по магистралата

На някой му е писнало

И е заключил вратата си

 

Коридори

Се крият

И аз в тях

 

Виж го как се връща само

Времето

Като престъпник със снимка на майка си

 

Обади се на армията

Ако искаш

Мен няма да ме хванат

Защото

Аз съм три

И никой не ме познава

 

 

13 август 2011

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...