Aug 13, 2011, 9:41 AM

Тичам

  Poetry
801 0 2

 

 

 

 

 

Тичам

И по босите ми крака се редуват облачета прах

 

Телена ограда

Електричество

Студено като жена

 

Тичам

 

Имах нужда от тази свобода

Повече защото бях жаден

 

Непринудено

Като дреха на закачалка

В тъмното играя

На пиянство

 

Гледай ме как се смея на глас

Докато пожарните танцуват по магистралата

На някой му е писнало

И е заключил вратата си

 

Коридори

Се крият

И аз в тях

 

Виж го как се връща само

Времето

Като престъпник със снимка на майка си

 

Обади се на армията

Ако искаш

Мен няма да ме хванат

Защото

Аз съм три

И никой не ме познава

 

 

13 август 2011

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...