Тиха… носталгична нежност по една...
отминала любов …
Сякъш си отиде безнадеждно,
но дочувам ли вълшебния ѝ зов…?
Сякъш е очакване отново,
да проскърца старата врата
и да ме докосне с нежно слово…
Дъх на обич, роден от Есента…!
© Вени Иванова Всички права запазени