ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята!
Ще гледам тихо нейния въртеж.
Душицата ми с обич ще си литва.
И всяка вечер ще си палвам свещ! –
за всички живинки в миг за молитва.
Да бъдат всички хорица добри.
Да се обичат – светли като братя!
Като се вдигна утре – призори,
най-благото си стихче да им пратя.
На облака да седнем с Господ Бог.
Да изкадим една лула тютюнец.
Луната върху мен да кривне рог! –
да се търкалят звездните валуни.
Забравен – миналото си чета.
Абсурд е Времето да ме загроби.
Аз бях човече – влюбено в света,
и ме помнете с тази тиха Обич.
24 юлий 2023 г.
гр. София, 19, 15 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
На облака да седнем с Господ Бог.
Да изкадим една лула тютюнец.
Луната върху мен да кривне рог! –
да се търкалят звездните валуни.