30.07.2023 г., 11:57

Тиха Обич

942 3 2

ТИХА ОБИЧ

 

... аз ще си тръгна влюбен от света –

във хората, във птиците, в цветята.

Премина ли през Райските врата

Земята ще ми става все по-свята!

 

Ще гледам тихо нейния въртеж.

Душицата ми с обич ще си литва.

И всяка вечер ще си палвам свещ! –

за всички живинки в миг за молитва.

 

Да бъдат всички хорица добри.

Да се обичат – светли като братя!

Като се вдигна утре – призори,

най-благото си стихче да им пратя.

 

На облака да седнем с Господ Бог.

Да изкадим една лула тютюнец.

Луната върху мен да кривне рог! –

да се търкалят звездните валуни.

 

Забравен – миналото си чета.

Абсурд е Времето да ме загроби.

Аз бях човече – влюбено в света,

и ме помнете с тази тиха Обич.

 

24 юлий 2023 г.

гр. София, 19, 15 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникална образност.
    На облака да седнем с Господ Бог.
    Да изкадим една лула тютюнец.
    Луната върху мен да кривне рог! –
    да се търкалят звездните валуни.
  • "Забравен – миналото си чета.

    Абсурд е Времето да ме загроби."
    А, няма!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...