16.08.2017 г., 20:17 ч.

Тиха песен 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
364 0 2

Твоята нежност ме изгаря.

В прегръдката си ще те съхраня,

ръцете ти с любов ще докосвам,

устните ще шептят „Обичам те!“,

вярата в живота ме изпълва.

Ще те следвам, където и да си,

ще докосвам  жадуваните длани.

От усмивката ти тялото ми премаля.

И тръпнейки от тиха сладост,

расте и танцува моята радост.

Поглеждаш ме и очите ти ме изпиват.

И устремът към живота твой,

все се питам ти кой си, кой?

Една изгряваща звезда на небосвода

в тоз живот или съдба кармична?

Мълча в мига и се покланям

пред твоя образ и мечти.

Дълбоко твоето чувство ме смути.

Няма да се спра, към тебе ще вървя,

защото любовта ми е на твоите крила.

Дори да полетя, аз винаги при теб ще спра

и с тиха песен в деня

ще дочакам щастлива и нощта.

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??