Тиха песен
Твоята нежност ме изгаря.
В прегръдката си ще те съхраня,
ръцете ти с любов ще докосвам,
устните ще шептят „Обичам те!“,
вярата в живота ме изпълва.
Ще те следвам, където и да си,
ще докосвам жадуваните длани.
От усмивката ти тялото ми премаля.
И тръпнейки от тиха сладост,
расте и танцува моята радост.
Поглеждаш ме и очите ти ме изпиват.
И устремът към живота твой,
все се питам ти кой си, кой?
Една изгряваща звезда на небосвода
в тоз живот или съдба кармична?
Мълча в мига и се покланям
пред твоя образ и мечти.
Дълбоко твоето чувство ме смути.
Няма да се спра, към тебе ще вървя,
защото любовта ми е на твоите крила.
Дори да полетя, аз винаги при теб ще спра
и с тиха песен в деня
ще дочакам щастлива и нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
