Да си припомня само тази тиха вечер,
край огъня стояхме на тревата
и пламъците палеха за мене спомен вечен,
за всичко толкова добре познато.
Загледани нагоре към звездите,
неспирах и не исках да спра да се смея,
и чувствах че ще се сбъднат мечтите,
не вярвах че без теб ще мога да живея.
Днес е толкова различно от тогава,
пак съм тук във тази тиха вечер,
всичко е както преди,но теб те няма...
и не ще те върна вече...