Apr 29, 2006, 4:31 PM

Тиха Вечер

  Poetry
1K 0 0
Да си припомня само тази тиха вечер,
край огъня стояхме на тревата
и пламъците палеха за мене спомен вечен,
за всичко толкова добре познато.
Загледани нагоре към звездите,
неспирах и не исках да спра да се смея,
и чувствах че ще се сбъднат мечтите,
не вярвах че без теб ще мога да живея.
Днес е толкова различно от тогава,
пак съм тук във тази тиха вечер,
всичко е както преди,но теб те няма...
и не ще те върна вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...