Apr 29, 2006, 4:31 PM

Тиха Вечер

  Poetry
1K 0 0
Да си припомня само тази тиха вечер,
край огъня стояхме на тревата
и пламъците палеха за мене спомен вечен,
за всичко толкова добре познато.
Загледани нагоре към звездите,
неспирах и не исках да спра да се смея,
и чувствах че ще се сбъднат мечтите,
не вярвах че без теб ще мога да живея.
Днес е толкова различно от тогава,
пак съм тук във тази тиха вечер,
всичко е както преди,но теб те няма...
и не ще те върна вече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...