Тихите желания

Гледам сънища на твари, неспокойни,

мислят, не споделят, търсят празните окови.

Търсят роб, който да издигне техните гробове,

дори да искам да помогна, бутат ме, позор е!

Как гонят вятър, който вие, не прощава,

като косач през нощите на мъртвата поляна.

Носи ги през рамо, безпощадно ги наказва,

да сънуват многократно как болката нараства.

Как тихо ги променя, а лицата остаряват,

като възрастни дървета, които в смола се давят.

Носи ги през рамо, през години, през лъжи,

да умират многократно всяка нощ в три.

Гледам после други твари, толкова спокойни,

без петна от пот и въртележките кошмарни.

Сякаш леко те се носят, сякаш леко те прегръщат,

а сънят е скъп приятел, който вкъщи се завръща.