Тихите седем*
1K
0
2
* може и повече, може и по-малко
Едно и две, и три, и четири;
безкрай в безкрая си, и той в безкрая.
И пет, и шест, и седем грешници
ни с шум пристигат, ни с имена се славят.
В стая - мрак. А в мрака - огледало -
царство на безброй и една реалности.
В тъмнината то единствено видяло
тишина навред и силует без граници.
"Две плюс две" във хаоса се изгубва;
свещта от своя пламък се разтапя.
Венера с Марс пътека пак си търсят,
та в края й прекрасно да угаснат.
Угаснат ли - се Слънце ражда,
огрява то и слепите площади.
А спра ли да броя - тишина настава -
в мен си Ти, а мен ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
Същата си е.
