Тихите седем*

16 mar 2015, 12:44

Poesía

769 0 2

* може и повече, може и по-малко

Едно и две, и три, и четири;
безкрай в безкрая си, и той в безкрая.
И пет, и шест, и седем грешници
ни с шум пристигат, ни с имена се славят.

В стая - мрак. А в мрака - огледало -
царство на безброй и една реалности.
В тъмнината то единствено видяло
тишина навред и силует без граници.

"Две плюс две" във хаоса се изгубва;
свещта от своя пламък се разтапя.
Венера с Марс пътека пак си търсят,
та в края й прекрасно да угаснат.

Угаснат ли - се Слънце ражда,
огрява то и слепите площади.
А спра ли да броя - тишина настава -
в мен си Ти, а мен ме няма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

syggeryk (Ангел)

2015-08-30T17:10:36+03:00

Амиии Същата си е.
onix (Кирил Влахов)

2015-08-28T22:20:15+03:00

Версията, която ми прочете, беше по-добра.