28.08.2014 г., 21:14

Тихият рай

1.1K 0 0

Що е раят мисля си тук и сега

туй ли е дето всеки си знае

бяло, красиво и ангели напред и назад

пърхат със снежно бели крила.

Има ли господ там горе

стар и голям с дълга бяла брада

или е просто някакъв мит,

една добре скроена, гадна шега.

Вярващи много, чакат спокойно деня

в който ще падна покосени

о някоя болест или просто така

да идат там да чуят райските песни.

Дали в ръцете божии, вещи, 

ще дадеш живота клет,

ще прости ли всички грешки?

Ще те пусне ли Петра напред?

Истина ли е всичко това

или е само една гадна лъжа.

Има ли там бяло, красиво

или е всичко черно, мизерно

и от кръв прогнило.

Дали не е там адска земя

Рай де наричат го слепците

дали няма някоя противна ламя

да яде на смъртните душите.

Жестоки сме човеци, до де сме живи

правиме, струваме, умуваме

всички се държим като диви.

Търси човека райски задгробен живот,

въпреки че тук се е държал като скот,

спокоен заспива че отива нагоре

а дали пък пътят не води само и само надоле...

Дават ли там горе на всички криле?

Какви ги говоря, там има само мръсни и кални свине!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...