тихо

15.07.2008 г., 20:05 ч.

Поезия » Любовна

444 0 2

Беше тихо.

Беше ме страх.

Не бях сама,

но бях самотна душа.

Яви се глас,

дързък и силен.

По-силно страхът ме обзе!

Какво е това?

Открих се за новите страсти,

родени във моята душа.

Овладях страха във сърцето.

Отворих широко ръце.

Беше тихо - отново е тихо.

Беше ме страх - сега е гняв.

Кръстосах ръце, за да

прегърна ранено сърце.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.