Беше тихо.
Беше ме страх.
Не бях сама,
но бях самотна душа.
Яви се глас,
дързък и силен.
По-силно страхът ме обзе!
Какво е това?
Открих се за новите страсти,
родени във моята душа.
Овладях страха във сърцето.
Отворих широко ръце.
Беше тихо - отново е тихо.
Беше ме страх - сега е гняв.
Кръстосах ръце, за да
прегърна ранено сърце.
© Сребрина All rights reserved.