Беше тихо.
Беше ме страх.
Не бях сама,
но бях самотна душа.
Яви се глас,
дързък и силен.
По-силно страхът ме обзе!
Какво е това?
Открих се за новите страсти,
родени във моята душа.
Овладях страха във сърцето.
Отворих широко ръце.
Беше тихо - отново е тихо.
Беше ме страх - сега е гняв.
Кръстосах ръце, за да
прегърна ранено сърце.
© Сребрина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
