Тихо е…
защото си далече...
… или защото те изгубих...
тихо е...
И тихо ще е вече!
Не бе, когато в теб се влюбих...
когато беше влюбена...
Не бе!
Сред тишината се умира!
Приличаме на стари птици,
отказали да отлетят на юг,
умиращи от тишина и студ…
Върни се!
© Марин Урумов Всички права запазени