Тихо поспрял е сънят и говори...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=140880
***
нарисувай ми лято...
затихнало
в морската шир
и смеха
нарисувай ми...
в мен избуяват житата...
и дечица
се гонят,
засмени в игри
топлина нарисувай ми -
песенно лято...
***
липсва ми...
звездният порив на детството,
слял се безмерно
с капчици зряла тъга...
и морето ми липсва -
болезнено...
а луната разстила снага...
***
в косите си...
вплела съм
тайна от детството...
тихо вечер
минавам отвъд
по напъпили блянове
връщам се сутрин...
до поредния в мен
кръстопът...
***
още колко пътеки...
ще преброди зората,
за да слее безбрежно
с тъмнината снага...
и вълни
ще танцуват копнежно
с пелерина от пясък
ще наднича...
Луна...
ще огрява...
самотно небето,
ще се връщаме вечер...
по нейните стъпки
и пустинна
ще бъде постелята...
и ще диша със семенна вечност...
30.01.09
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
