31 ene 2009, 7:56

Тихо поспрял е сънят и говори... 

  Poesía
635 0 11

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=140880

 

 

***

 

нарисувай ми лято...

затихнало
в морската шир
и смеха
нарисувай ми...

в мен избуяват житата...

 

и дечица
се гонят,

засмени в игри

топлина нарисувай ми -  

песенно лято...

 

 

***

 

липсва ми...

звездният порив на детството,
слял се безмерно
с капчици зряла тъга...

и морето ми липсва -
болезнено...

а луната разстила снага...

 

 

***

 

в косите си...

вплела съм
тайна от детството...

тихо вечер
минавам отвъд

по напъпили блянове
връщам се сутрин...

до поредния в мен

кръстопът...

 

 

 

***

 

още колко пътеки...

ще преброди зората,
за да слее безбрежно
с тъмнината снага...
и вълни
ще танцуват копнежно

с пелерина от пясък
ще наднича...

Луна...

 

ще огрява...
самотно небето,

ще се връщаме вечер...

по нейните стъпки

и пустинна

ще бъде постелята...

 

и ще диша със семенна вечност...

 

 

30.01.09

Пловдив

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??