31 ene 2009, 7:56

Тихо поспрял е сънят и говори...

  Poesía
844 0 11

 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=140880

 

 

***

 

нарисувай ми лято...

затихнало
в морската шир
и смеха
нарисувай ми...

в мен избуяват житата...

 

и дечица
се гонят,

засмени в игри

топлина нарисувай ми -  

песенно лято...

 

 

***

 

липсва ми...

звездният порив на детството,
слял се безмерно
с капчици зряла тъга...

и морето ми липсва -
болезнено...

а луната разстила снага...

 

 

***

 

в косите си...

вплела съм
тайна от детството...

тихо вечер
минавам отвъд

по напъпили блянове
връщам се сутрин...

до поредния в мен

кръстопът...

 

 

 

***

 

още колко пътеки...

ще преброди зората,
за да слее безбрежно
с тъмнината снага...
и вълни
ще танцуват копнежно

с пелерина от пясък
ще наднича...

Луна...

 

ще огрява...
самотно небето,

ще се връщаме вечер...

по нейните стъпки

и пустинна

ще бъде постелята...

 

и ще диша със семенна вечност...

 

 

30.01.09

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Картините са страшно реалистични...сякаш лятото е пред очите ми.Звучи хармонично.Много ме впечатли.
  • Добре се получи!
  • ... търсено е, Смеш!
    така трябваше да се получи...

  • хубаво е
    извини ме че няма да ти го спестя
    ама - семенна вечност- е голям ташак
    в контекста на стихът ... направо ми избоде топлото чувство

    но съм склонен да повярвам че само и единствено в моя ... комп е бъга ...

  • Прочетох с удоволствие.Красота!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...