Тихото
Т И Х О Т О
Стоя си тиха и послушна.
Не ми прилича на годините
да бъда дръзка, шумна...
А вътре нещо все напира.
Като вулкан ще се разпръсна!
Ще бликне лавата на тишината,
за мене тя е най-опустошителна.
Ще стана укротител - няма да я пусна!
Да бълва своя огън, своя жупел.
Ще закъснея - няма време.
Ще пия малко вода ненапита,
пожара ще стопя с нея.
Ще стана алхимик - измит от минало.
Да потече оная топла радост,
разляла свойта плодородна тиня!
И долу, нейде в ниското,
след време да разцъфнат истини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Минчева Всички права запазени
!
