17.02.2015 г., 11:29

Тирето на живота

540 0 7

Тирето между две години

измерва целият живот.

И радости, и болки сини

събират се във този вот.

 

А дължината на тирето

измерва се във бели дни.

Роден от майка край морето

и аз преминах през слани.

 

Изминах пролети и зими.

Прегазих есени на крак.

А в лятото с горещи рими

прогонвах от душата мрак.

 

В тирето слънцето събирах.

Денят ухаеше на цвят.

И пътищата си избирах,

за да зарадвам този свят.

 

И днес, когато съм към края

на моето тире - живот,

все още, Боже, се старая

да го заслужа твоя вот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели!Трогнат съм от вниманието, от коментариите и от оценката!Наистина всичко е в това пусто тире!Борбата е да може това тире да бъде колкото се може по-дълго.
    Поздрави от мен и Ви желая хубав ден!!
  • В тирето слънцето събирах.

    Страхотно си синтезирал живота!
    Поздрав!
  • Поздрав за хубавото стихо и за "тирето"!...
  • Дано е от по- дългите тирета!
  • Възхищавам се на поредното ти стихо, Никола!Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...