Тишина
Тишина,красота,
спокойствие,тъга
по любима жена
в гъста гора.
Върви по пътека,
водеща незнайно къде.
Но той върви.
Две сълзи кристални,
две сълзи прошални,
за красивото,
за неживото.
Текат си двете сълзи,
като двете реки,
бурни и нещастни,мрачни.
Стичат се от бездънни очи,
тъжни,празни,самотни,
сведени надолу
към безкрайната пътека.
Момчето върви,
явяват му се спомени
за хубавите мигове,
струващи му се сънища.
И изгубва се в гората,
вървящ по безкрайната пътека,
струваща му се като живота,
прашна и водеща незнайно къде.
спокойствие,тъга
по любима жена
в гъста гора.
Върви по пътека,
водеща незнайно къде.
Но той върви.
Две сълзи кристални,
две сълзи прошални,
за красивото,
за неживото.
Текат си двете сълзи,
като двете реки,
бурни и нещастни,мрачни.
Стичат се от бездънни очи,
тъжни,празни,самотни,
сведени надолу
към безкрайната пътека.
Момчето върви,
явяват му се спомени
за хубавите мигове,
струващи му се сънища.
И изгубва се в гората,
вървящ по безкрайната пътека,
струваща му се като живота,
прашна и водеща незнайно къде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Бойчева Всички права запазени
