Тишина
Тишина,красота,
спокойствие,тъга
по любима жена
в гъста гора.
Върви по пътека,
водеща незнайно къде.
Но той върви.
Две сълзи кристални,
две сълзи прошални,
за красивото,
за неживото.
Текат си двете сълзи,
като двете реки,
бурни и нещастни,мрачни.
Стичат се от бездънни очи,
тъжни,празни,самотни,
сведени надолу
към безкрайната пътека.
Момчето върви,
явяват му се спомени
за хубавите мигове,
струващи му се сънища.
И изгубва се в гората,
вървящ по безкрайната пътека,
струваща му се като живота,
прашна и водеща незнайно къде.
спокойствие,тъга
по любима жена
в гъста гора.
Върви по пътека,
водеща незнайно къде.
Но той върви.
Две сълзи кристални,
две сълзи прошални,
за красивото,
за неживото.
Текат си двете сълзи,
като двете реки,
бурни и нещастни,мрачни.
Стичат се от бездънни очи,
тъжни,празни,самотни,
сведени надолу
към безкрайната пътека.
Момчето върви,
явяват му се спомени
за хубавите мигове,
струващи му се сънища.
И изгубва се в гората,
вървящ по безкрайната пътека,
струваща му се като живота,
прашна и водеща незнайно къде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деси Бойчева Todos los derechos reservados
