kafence_f (Деси Бойчева)
3 3
17 oct 2005, 14:45

Тишина 

  Poesía
1225 0 2
Тишина,красота,
спокойствие,тъга
по любима жена
в гъста гора.
Върви по пътека,
водеща незнайно къде.
Но той върви.
Две сълзи кристални,
две сълзи прошални,
за красивото,
за неживото.
Текат си двете сълзи,
като двете реки,
бурни и нещастни,мрачни.
Стичат се от бездънни очи,
тъжни,празни,самотни,
сведени надолу
към безкрайната пътека.
Момчето върви,
явяват му се спомени
за хубавите мигове,
струващи му се сънища.
И изгубва се в гората,
вървящ по безкрайната пътека,
струваща му се като живота,
прашна и водеща незнайно къде.

© Деси Бойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти много за коментарите. Така ми даваш надежда да продължа да пиша.
  • Нежен и тъжен стих!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??