vyatur13 (Елена)
210 1589
14.11.2014 г., 22:12 ч.

Тишина 

  Поезия » Любовна
376 0 3

Притихнала в тишината,

подарък след хлопната врата.

Светът е толкоз малък,

че струва ли си да тъжа.

 

Това е моят свят без обич.

Когато ме предаваш пак.

От плесница в лицето -

не си ми нужна  веч.

 

Ограбена от моите мечти,

от илюзията, че съм обичана,

че нужна съм ти като човек,

застанал близичко до теб.

 

Тихо аз ще си отида.

Няма да ме видиш веч.

Сърцето ми богато ще остане,

не те виня, дори не ти се сърдя.

 

Скатавам своите мечти.

А спомените ще ги скрия.

Те само мои са били,

нека там да си останат.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви Ванинна и Поглед ,че сте ме прочели !
  • Сърцето ми богато ще остане... Желая ти обично богатство!
  • Скатавам своите мечти - не живота продължава ! Бъди обичана !
Предложения
: ??:??