Тишина
Притихнала в тишината,
подарък след хлопната врата.
Светът е толкоз малък,
че струва ли си да тъжа.
Това е моят свят без обич.
Когато ме предаваш пак.
От плесница в лицето -
не си ми нужна веч.
Ограбена от моите мечти,
от илюзията, че съм обичана,
че нужна съм ти като човек,
застанал близичко до теб.
Тихо аз ще си отида.
Няма да ме видиш веч.
Сърцето ми богато ще остане,
не те виня, дори не ти се сърдя.
Скатавам своите мечти.
А спомените ще ги скрия.
Те само мои са били,
нека там да си останат.
© Елена All rights reserved.
