Nov 14, 2014, 10:12 PM

Тишина 

  Poetry » Love
466 0 3
Притихнала в тишината,
подарък след хлопната врата.
Светът е толкоз малък,
че струва ли си да тъжа.
Това е моят свят без обич.
Когато ме предаваш пак.
От плесница в лицето -
не си ми нужна веч.
Ограбена от моите мечти,
от илюзията, че съм обичана,
че нужна съм ти като човек,
застанал близичко до теб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Random works
: ??:??