Притихнала в тишината,
подарък след хлопната врата.
Светът е толкоз малък,
че струва ли си да тъжа.
Това е моят свят без обич.
Когато ме предаваш пак.
От плесница в лицето -
не си ми нужна веч.
Ограбена от моите мечти,
от илюзията, че съм обичана,
че нужна съм ти като човек,
застанал близичко до теб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up