Тишина
Самотата се стича по клоните,
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.
Онемели , преливат в очите ми
от душата горчиви сълзи,
пада плътна тъга от звездите
и се сгушва на мойте гърди.
Тиха нежност обгръща лицето ми,
сняг се сипе по тъмни коси...
Тишината смразява сърцето ми...
Самота на парцали вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
