nezemna (Неземна)
355 1168
25.01.2022 г., 17:21 ч.

Тишина 

  Поезия » Философска
517 2 5


Самотата се стича по клоните,
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.

Онемели , преливат в очите ми
от душата горчиви сълзи,
пада плътна тъга от звездите
и се сгушва на мойте гърди.

Тиха нежност обгръща лицето ми,
сняг се сипе по тъмни коси...
Тишината смразява сърцето ми...
Самота на парцали вали...
 

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Пролетта идва едва след като измръзнеш!
  • Тишината е хубаво нещо-може да чуеш нещо смислено. А самотата е илюзия на човешките възприятия... оставят ли те сам изобщо. Винаги ми се иска, когато чета, вместо думите, да получавам усещането за тях. Тук усетих тежестта на времето.
  • Нежно и докосващо сърцето! Нека пролетта замени тъгата с радост и обич!
  • Познато като усещане, добре изразено.
Предложения
: ??:??