Тишина

25.01.2022 г., 17:21 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 5

686 2 5

Самотата се стича по клоните,
даже стон не издава, мълчи,
морен вятърът милва тополите,
в мен е тихо, а сякаш вали.
Онемели , преливат в очите ми
от душата горчиви сълзи,
пада плътна тъга от звездите
и се сгушва на мойте гърди.
Тиха нежност обгръща лицето ми,
сняг се сипе по тъмни коси...
Тишината смразява сърцето ми...
Самота на парцали вали...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Между покоя и хаоса...
Изпращане

По склоновете стръмни на деня се спускаше безименен скитáлец. Животът му – сурова планина, поглъщаше...
Adagio in G Minor

Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
Какво му трябва на човек

Какво ми трябва, за да съм добре? Приятели, едно сърце, китара... Очите на доброто ми дете, ръцете н...

Още произведения »