Тишина
сега си нужна и незаменима,
когато вън е всичко побесняло
и не дава мир на мойто тяло.
Сега твойто име шепне моят сън,
защото силен е дъждът навън
и цяла нощ навярно ще вали.
Сега в шума за теб се сещам,
а преди не исках да те срещам,
защото носиш само болна самота
и полазва всичко тиха глухота.
От теб преди със думи съм се пазил
и смях в покоите ти неведнъж е газил,
но моля те сега да ми простиш.
Ах, как силно искам тишина,
шумът да беше просто светлина,
за да не мога да го чувам,
а тишината отново да сънувам.
Не бъди към мен така студена,
нощ е - тя за теб е отредена.
Не искам вече да те търся!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Дамянова Всички права запазени
